Отгряване в управлението: Ключът към адаптивността!
ESMT Berlin представя новаторско проучване за "отгряването" като алтернативен метод на управление, който прави организациите по-адаптивни.

Отгряване в управлението: Ключът към адаптивността!
В новаторско проучване, публикувано в текущия брой на рецензираното списание Връзки беше публикувано, изследователи от ESMT Berlin изследваха по-малко известна концепция за лидерство: „отгряване“. Авторите Matthew S. Bothner, Richard Haynes, Ingo Marquart и Hai Anh Vu описват как този подход на управление, вдъхновен от металургията, може да направи организациите по-адаптивни чрез умишлено разрушаване и последващо стабилизиране на съществуващите структури.
Терминът „отгряване“ първоначално идва от металообработването, където материалите се нагряват и охлаждат по контролиран начин, за да се промени тяхната микроструктура. Приложен към контекста на управлението, това е процес с две ключови фази: фаза на нагряване и фаза на охлаждане. Фазата на нагряване предизвиква съществуващите процедури, за да отвори нови перспективи, докато фазата на охлаждане възстановява реда и стабилността, за да насърчи нова съгласуваност.
Фази на отгряване
Съществена част от модела е фазата на загряване, в която се цели да се създаде безпокойство и напрежение, за да се постави под въпрос самодоволството и да се стимулират иновациите. Тази фаза обаче носи риск от подкопаване на организационната съгласуваност. В последващата фаза на охлаждане е от решаващо значение новите процедури и интерпретации да бъдат успешно интегрирани, за да се избегнат прекъсвания.
За да гарантират успеха на отгряването, изследователите дефинират три ключови условия: Мениджърът трябва да има консолидиран статут и широка подкрепа в рамките на организацията. Отборът се нуждае и от достатъчно емоционална енергия, за да може да се справи с напрежението. И накрая, необходими са време, ресурси и известна толерантност към несигурността.
Предизвикателства и рискове
Едно от най-големите предизвикателства, идентифицирани от проучването, е необходимостта от комуникация: лидерът трябва да създава несигурност, като същевременно предава надеждна визия за бъдещето. Това изисква прозрачност и висока емоционална интелигентност. Изследователите също така подчертават, че единните подходи към лидерството често са неадекватни, тъй като контекстът и времето са от решаващо значение за успеха.
Друг рисков фактор е, че пренебрегването на социалните и емоционални структури в организацията може да подкопае доверието и да увеличи текучеството на служителите. Следователно е важно да се разглежда отгряването като диференциран метод на лидерство, който разглежда фазите на прекъсване и стабилизиране като допълващи се.
Уместността на отгряването се крие в способността му да се адаптира към технологичния напредък, пазарните промени и социалните очаквания. Във време, когато доказаните управленски практики са от решаващо значение за вземането на информирани решения и постигането на организационните цели, отгряването предлага освежаващ подход, но такъв, който изисква внимателно планиране и изпълнение за постигане на устойчива промяна.