Поколения в конфликт: Кой друг познава нашите растения и животни?
На 20 март 2025 г. TU Berlin ще публикува проучване за намаляването на природните познания и значението на преживяванията сред природата.

Поколения в конфликт: Кой друг познава нашите растения и животни?
В цялостно проучване в Техническия университет в Берлин изследователите проучиха как знанията за местните растения, птици и пеперуди са се променили през поколенията. Резултатите ясно показват, че познанията за видовете и връзката с природата са намалели значително сред младите хора в сравнение с по-старите поколения. Проучването е ръководено от проф. д-р Таня Страка и проф. д-р Инго Коварик и включва 600 участници от Германия, включително 252 млади хора на възраст от 15 до 17 години, 215 млади възрастни между 18 и 29 години и 133 възрастни на възраст от 30 до 76 години.
Изследователите идентифицираха тревожен феномен, наречен „амнезия на поколенията“. Това описва загубата на знания за природата между поколенията. По-специално, само 73% от младите хора са успели да разпознаят къпината, в сравнение с 84% от по-възрастните. Разликата става още по-ясна, когато погледнете знанията за свраката: тук само 29% от младите хора са познавали вида, в сравнение с 61% от по-възрастните. Най-малко известна е малката пеперуда костенурка, за която знаят само 3% от младите хора, в сравнение с 22% от по-възрастните.
Роля на близостта с природата
В допълнение към намаляването на знанията за видовете, свързаността с природата сред младежите също е намаляла, от резултат от 3,98 сред по-възрастните хора до само 3,09 сред младежите. Това развитие се отразява на желанието за грижа за природата, което също намалява от 3,76 на 2,82. Очевидно е, че промените в начина на живот на децата и младите хора водят до по-малко контакти и по-малко познания за природата.
За да се обърне тази тенденция, изследователите препоръчват увеличаване на достъпа до знания за природата от ранна детска възраст до университета. По-специално, децата и младите хора трябва да бъдат подкрепяни да придобият положителни емоционални преживявания с природата. Според анализ на значението на преживяванията сред природата за екологичното съзнание, това може да бъде от решаващо значение. Прякото преживяване на природата е свързано с нарастващ емоционален резонанс, което задълбочава разбирането на екологичните системи и насърчава чувството за отговорност.
Въздействие върху екологичното съзнание
Друго проучване от Университета на Илинойс подчертава колко важни са преживяванията сред природата за екологичното съзнание. Учениците, които участват в опазване на природата и екскурзии до защитени територии, не само научават повече за екологичните взаимоотношения, но също така показват по-голяма мотивация за опазване на околната среда. Следователно практическите подходи за интегриране на тези знания в образователните институции са от съществено значение.
В допълнение, редовните преживявания сред природата повишават екологичното съзнание. Дейности като наблюдение на животни и растения или работа в обществени градини могат да засилят емоционалните връзки с околната среда. Това също така показва, че децата, които растат в естествена среда, развиват по-добро разбиране на екологичните взаимоотношения.
Като цяло е ясно, че насърчаването на преживяванията с природата в образованието има не само краткосрочни, но и дългосрочни ефекти върху индивидуалната екологична ангажираност. Доставчиците на образователни програми и училищата имат отговорност да улеснят достъпа до такива преживявания, за да насърчат устойчивото екологично съзнание и да засилят активното участие на по-младото поколение в опазването на природата.
В заключение, време е отново да интегрираме природата в живота на младите хора. Резултатите от проучването ни напомнят, че по-доброто разбиране на околната среда е от решаващо значение за устойчивото бъдеще, както за настоящите, така и за бъдещите поколения. TU Berlin предоставя информация за това и други резултати от изследвания подкрепят тези констатации, като подчертават важността на практическия опит в природата. Трябва да работим бързо и последователно, за да запазим естественото познание и връзката с природата, за да предотвратим продължаването на загубата на знания.