Борба с руската дезинформация: Ето как ни защитава ТУ Берлин!

Борба с руската дезинформация: Ето как ни защитава ТУ Берлин!

Опасностите от дезинформацията са вездесъщи в днешния дигитален пейзаж. По-специално руските кампании за дезинформация стават все по-влиятелни през последните години, засягайки политическия дискурс в много страни, включително Германия. Д-р Вероника Солопова, водещ лингвист и компютърен учен в ТУ Берлин, е посветен интензивно на анализирането и борбата с тези явления.

С нейния новоразработен AI инструмент „Проверка на новини с едно щракване“ Солопова може да открие дезинформация на седем различни езика с 93% точност. Тази технология се използва за справяне с нарастващите предизвикателства на фалшивите новини и дезинформацията, тъй като те продължават да се развиват. Солопова и нейният екип стартираха платформата CORRECTIV.Faktenforum, която дава възможност на гражданите да участват активно в процеса на проверка на фактите и да се въоръжат срещу невярна информация.

Стратегии за дезинформация

Руските кампании за дезинформация използват различни стратегии, включително фалшиви уебсайтове, мрежи от ботове и целенасочени разкази, насочени към създаване на обществено объркване. Особено по време на войната в Украйна пропагандата се измести, за да се съсредоточи върху разпалването на безнадеждността и дестабилизирането на западната подкрепа. Често срещаните разкази включват: „Украйна няма шанс да спечели“, „Западът ще ни предаде“ и „Мобилизацията се срива“.

В Германия социалните медии се използват специално за създаване на настроение срещу мигрантите и Украйна. Според изследване на КОРЕКТИВЕН Руската операция за влияние „Буря-1516“ играе централна роля чрез разпространение на невярна информация чрез задвижвани от AI deepfakes. Тези фалшификати оказаха значително влияние върху кампанията за федералните избори в Германия през последните месеци. Твърденията за водещи политици и миграционното споразумение с Кения са само няколко примера за дезинформацията, разпространявана от мрежа от над сто уебсайта на немски език.

За тази операция отговаря не само бивш полицай от САЩ, но и Агенцията за интернет изследвания (IRA) и военната тайна служба ГРУ. Тези участници използват AI технологии, за да създават фалшиво съдържание, което след това се споделя от проруски влиятелни лица в социалните медии, понякога дори срещу заплащане.

Мерки срещу дезинформацията

Заплахата от фалшиви новини не е само теоретична. Ниското доверие в политическите и медийни институции увеличава податливостта към невярна информация. Силно bpb.de Емпирични и научни изследвания показват, че фалшивите новини се консумират интензивно, особено в определени кръгове, дори ако като цяло са по-малко разпространени. Липсата на яснота около термините и предизвикателствата, свързани с тях, прави борбата с дезинформацията още по-сложна.

За справяне с това предизвикателство бяха стартирани инициативи като „ЕС срещу дезинформация“ и Европейската обсерватория за цифрови медии. Солопова също така призовава за по-добър достъп до данните в социалните медии, за да се бори по-ефективно с разпространението на дезинформация. Тя подчертава колко е важно гражданите да се научат да поставят под въпрос критично новините и да работят активно срещу разпространението на дезинформация.

Колкото по-информирано е обществото, толкова по-добре може да се въоръжи срещу манипулация чрез фалшиво съдържание. Само чрез съвместни усилия за насърчаване на медийната грамотност и активното участие в проверката на фактите може да се укрепи доверието в информационния пейзаж.