Академичната свобода е застрашена: Изследователи съобщават за тревожен натиск!

Академичната свобода е застрашена: Изследователи съобщават за тревожен натиск!

Проучването „Немската наука от 7 октомври: Самоцензура и ограничения сред изследователите с връзка с Близкия изток“, публикувано от Свободния университет в Берлин на 15 септември 2023 г., показва тревожни резултати за състоянието на академичната свобода в Германия. Според проучването, проведено от Jannis Julien Grimm и неговите съавтори, около 85% от анкетираните учени съобщават за забележимо увеличение на заплахите за академичната свобода след 7 октомври. Проучването беше насочено към около 2000 учени, които работят по теми от Близкия изток. Събраните данни илюстрират зона на напрежение между свободния дебат и нарастващото стесняване на дискурса.

Особено важно е, че 90,5% от постдокторантите се чувстват под натиск, докато 25,9% от анкетираните казват, че често се чувстват сякаш не могат да се изразяват свободно. По-специално, 76% от учените се въздържат, когато става дума за теми, които засягат Израел. Това нежелание е очевидно не само в научните изследвания и преподаването, но и в публичните събития (81%) и медийните статии (54%). Причините са различни: страх от недоразумения, обществена враждебност и заплаха от професионални последствия. Зависимостта от финансиране от трети страни увеличава този натиск, особено за учените на свободна практика.

Автоцензура и научна почтеност

Резултатите от изследването, в което са участвали 477 учени от целева извадка, хвърлят критична светлина върху академичната свобода в Германия. Почти една четвърт от анкетираните вече не се чувстват свободни да изразяват мнението си в академичната си работа. Янис Жулиен Грим, ръководител на проекта на изследването, изяснява, че негативният дебатен климат е една от причините за възприеманата заплаха. Автоцензурата е особено изразена, когато се критикува Израел или се солидаризира с Палестина.

Натискът върху учените е двупосочен. Докато някои избягват честите критики към Израел, други са предпазливи, когато става въпрос за изразяване на солидарност към палестинците. Учените, които не са участвали в проучването, също са наясно с отрицателните ефекти от дебатния климат. Политологът Хайко Гиблер критикува научната използваемост на проучването, но признава стойността на резултатите като отражение на текущите настроения в науката.

Контекстът на германската академична свобода

Проучването също така посочва повишено усещане за натиск за избягване на въпроса за Израел/Палестина, което е потвърдено от над 50% от анкетираните. 27,8%, от друга страна, чувстват повишен натиск да говорят публично. Тези наблюдения отразяват други национални и международни проучвания за академичната свобода на словото. Особено забележителни са предизвикателствата, произтичащи от високото ниво на политизиране на въпроса Израел/Палестина в германското общество. Много учени съобщават за личен опит с реч на омразата и заплахи в интернет, както и твърдения за антисемитизъм и медийно клевета.

Проучването показва ясна необходимост от действие: защитните механизми за младите учени трябва да бъдат подобрени и трябва да се насърчава подкрепяща култура на дебат. От университетите се изисква да защитават свободата на изразяване и почтеността на своите изследователи. Това се разглежда като приоритетна задача на образователните институции. В обобщение, изследването представлява не само цялостен анализ на настоящата ситуация, но и спешна молба за академична свобода в Германия. Допълнителна информация можете да намерите на Берлински свободен университет.