Бъдещето на времето: Нов изследователски проект хвърля светлина върху Източна Европа!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Университетът в Потсдам участва в изследователския проект EUTIM, който изследва разказите за времето в Централна и Източна Европа от 2021 г.

Die Universität Potsdam beteiligt sich am Forschungsprojekt EUTIM, das seit 2021 Zeitnarrative in Mittel- und Osteuropa untersucht.
Университетът в Потсдам участва в изследователския проект EUTIM, който изследва разказите за времето в Централна и Източна Европа от 2021 г.

Бъдещето на времето: Нов изследователски проект хвърля светлина върху Източна Европа!

На 7 април 2025 г. изследователският колеж „European Times/European Times – Трансрегионален подход към обществата на Централна и Източна Европа“ (EUTIM) достигна важен крайъгълен камък. Проектът, който се изпълнява от април 2021 г., е подкрепен от реномирани институции като Европейския университет Виадрина, Университета в Потсдам и Forum Transregionale Studien в Берлин и е посветен на изследването на наративите за време и пространство в Централна и Източна Европа. С финансиране от около 1,7 милиона евро от Федералното министерство на образованието и научните изследвания (BMBF) в първата фаза на финансиране, втората, допълнителна тригодишна фаза на финансиране с 1 143 000 евро е точно зад ъгъла от официалното стартиране на EUTIM на 17 януари 2025 г.

как uni-potsdam.de доклади, централен въпрос на проекта е как се отразяват различните концепции за времето между Централна и Източна Европа и Западна Европа. Проф. д-р Александър Вьол, ръководител на Потсдамската част от проекта, подчертава необходимостта от анализ на културното въздействие на тези различни възгледи. Историческият контекст показва как универсалното време се определя като западно от Просвещението насам. В своята работа „Изобретяването на Източна Европа“ Лари Улф описва категоризацията на източните страни като „непросветени“, което продължава да влияе върху възприемането на понятията за време.

Вникване в понятията за време и тяхното културно значение

Проектът EUTIM разглежда исторически повратни моменти като революцията от 1917 г., която доведе до въвеждането на петдневна работна седмица и премахването на християнския почивен ден. Това доведе до ново възприемане на времето в обществото. Изследването разглежда и представянето на времето в източноевропейската литература. Примери като „Амадока” на София Андрухович, който разглежда травматизиращите ефекти от войната, и „Колимският дневник” на Яцек Хуго-Бадер, който осветлява съветските идеи за времето, демонстрират разнообразието от темпорални наративи в региона.

Освен това съвременни автори като Яхим Топол и Саша Станишич използват иновативни текстови стратегии, за да представят своите гледни точки за времето. Дискусията за термина „повратна точка“ стана по-актуална поради настоящата политическа ситуация, особено с оглед на събитията в контекста на конфликта между Русия и Украйна. Според ръководителя на проекта Хартмут Роза социалното ускорение също се обсъжда като оказващо значително влияние върху възприемането на времето.

Изследователски подходи и бъдещи предизвикателства

Проектът вече има успех в подкрепа на млади учени и артисти от Украйна. Бъдещите изследователски въпроси ще се фокусират, наред с други неща, върху житейските истории на куиър артисти и анализа на темпоралностите в славянската литература. През следващите години са планирани конференции и проекти, които ще се занимават интензивно с литературни и културни теми в Източна Европа.

как das-wissen.de Както се вижда, интердисциплинарният подход в проекта EUTIM не само ще задълбочи съществуващите въпроси, но и ще хвърли светлина върху теми, които са изключително актуални днес, като анализа на разнородни концепции за времето и тяхната историческа динамика. Под ръководството на проф. д-р Анет Вербергер и проф. д-р Андрий Портнов подпроектите ще изследват научно времевите неравенства в региона и ще насърчават иновациите в регионалните изследвания в Германия.

В обобщение, изследователският колеж EUTIM играе ключова роля в развитието на по-задълбочено разбиране на сложността на времето и неговото културно значение в Централна и Източна Европа. Ще бъде вълнуващо да видим какви резултати и прозрения ще донесат следващите години, тъй като светът продължава да работи в динамичен политически и социален контекст.