Защита от наводнения: Адаптирането значително намалява щетите и смъртните случаи!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Потсдамският институт за изследване на въздействието на климата анализира адаптациите към наводненията от 1950 г. насам и техните икономически ефекти.

Das Potsdam-Institut für Klimafolgenforschung analysiert Überschwemmungsanpassungen seit 1950 und deren wirtschaftliche Auswirkungen.
Потсдамският институт за изследване на въздействието на климата анализира адаптациите към наводненията от 1950 г. насам и техните икономически ефекти.

Защита от наводнения: Адаптирането значително намалява щетите и смъртните случаи!

Цялостен анализ на щетите от наводненията в Европа, извършен от Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата (PIK), показва значителен успех в адаптирането към наводнения. Според проучването, което изследва 1729 наводнения между 1950 г. и 2020 г., различните мерки за адаптиране са намалили икономическите щети от наводнения с впечатляващите 63 процента и са намалили броя на смъртните случаи с 52 процента. [uni-potsdam.de] съобщава, че много хора в застрашени райони предприемат частни предпазни мерки и разчитат на системи за ранно предупреждение и планове за извънредни ситуации.

Тези развития са особено важни предвид увеличаващите се рискове от наводнения, причинени от комбинация от обилни валежи и бурни вълни, както и повишеното излагане на опасност в градските райони. Уязвимостта на хората и имуществото също играе решаваща роля. Доминик Папротни, изследовател в PIK и водещ автор на изследването, подчертава, че мерките за адаптиране от 1950 г. насам успешно противодействат на нарастващите рискове, включително в контекста на изменението на климата. Все пак изследванията показват, че напредъкът се е забавил през последните 20 години, което показва необходимостта от допълнителни усилия.

Дългосрочни тенденции и предизвикателства

Докато абсолютните икономически загуби, дължащи се на наводненията, почти се удвоиха - от 37 милиарда евро през 50-те години на миналия век до 71 милиарда евро през последното десетилетие - икономическата тежест като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) е намаляла с една трета. Това показва, че икономиката е нараснала по-бързо от щетите. Въпреки това Катя Фрилер, съавтор на изследването, предупреждава, че адаптивните способности имат граници и рисковете ще се увеличат с продължаващото глобално затопляне. От решаващо значение е непрекъснатото наблюдение на напредъка на мерките за адаптиране в светлината на изменението на климата, като същевременно се намаляват глобалните емисии на парникови газове, за да се поддържат въздействията в управляеми граници.

Резултатите от изследването бяха публикувани наскоро в списание Science Advances и подчертават необходимостта от разработване на допълнителни стратегии. Преди всичко, разработването на концепции за адаптиране в управлението на водите, както е насочено от проекта „WASKlim-EUS“, показва колко важно е да се създадат помощни средства за вземане на решения за инвестиции и планиране. Тези концепции помагат да се получи информация от симулации на климата и водния баланс и по този начин да се избегнат конкретни конфликти при използване в резултат на промените в климата [umweltbundesamt.de].

Заключение и перспектива

Предвид скорошните тежки наводнения, като наводнението в долината Ар през 2021 г., е ясно, че предизвикателствата нарастват. Докато мерките за адаптиране оказаха влияние през последните няколко десетилетия, необходимостта от повече инвестиции и подобрения остава от съществено значение. Само чрез комбинация от технологичен прогрес, социален ангажимент и проактивен подход може да се управлява увеличаването на рисковете от наводнения в дългосрочен план. [rheinpfalz.de] подчертава, че успехът в адаптирането към наводненията зависи не само от структурните мерки, но и от активното участие на обществото и по-нататъшното развитие на ефективни системи за ранно предупреждение.