Ново проучване разкрива ключовата роля на слабите елементи в развитието на езика!

Ново проучване разкрива ключовата роля на слабите елементи в развитието на езика!

На 31 март 2025 г. Университетът в Марбург обяви основаването на нова изследователска група, която ще се фокусира върху слабите елементи в езиковото развитие. Тази група, ръководена от проф. д-р Улрике Домах, е озаглавена „Слаби елементи във фонологията: развитие, обработка и модалност“ и е подкрепена от Германската изследователска фондация (DFG) с общо около 4,1 милиона евро за период от четири години. Основната цел на тази изследователска инициатива е да се разберат по-добре функциите на слабите единици в езиковото развитие и обработка, за да се напредне в изследванията за усвояване на езика.

Първоначално пилотно проучване в рамките на групата показа, че малките деца изпитват трудности при правилното произнасяне на неударени срички в края на думите. Тези трудности могат да имат отрицателно въздействие върху цялостното усвояване на езика. Централен елемент от изследването е прозодията, която описва взаимодействието на темпото, мелодията и ритъма в езика. Интересното е, че слабите срички често носят граматична информация, като форми за единствено и множествено число.

Изследователски въпроси и интердисциплинарни подходи

Изследователската група проучва различни въпроси, включително придобиването на слаби елементи при различни условия и тяхното историческо развитие. Фокусът е и върху невронните процеси, които възникват при разбирането на тези елементи. Освен това подробно се анализира ролята на слабите елементи в метъра и тяхното влияние върху обработката на граматическа информация. Това изследване се провежда в тясно сътрудничество с институции като университета в Ерфурт, университета в Манхайм, университета Гьоте във Франкфурт и други.

Използват се различни неврокогнитивни подходи в подкрепа на изследователските цели. Според доклади от обществото на Макс Планк, настоящите изследвания са фокусирани върху разработването на неврокогнитивен модел, който описва слуховото разбиране на речта при възрастни. Разгледани са различията в обработката на синтактични, семантични и лексикални процеси, които са локализирани в отделни мрежи на лявото мозъчно полукълбо. Прозодичните процеси, от друга страна, протичат в области на дясното полукълбо. Такива открития биха могли да разширят цялостното разбиране на йерархичните системи за обработка на езика.

Клинична лингвистика и речеви патологии

Друг аспект на настоящите изследвания се занимава с клиничната лингвистика. Тук изследваме как невронните механизми могат да разкрият нарушена реч при деца и възрастни. Чрез анализиране на такива модели могат да се разработят нови диагностични и терапевтични подходи. В логопедичния център KLing изследванията и клиничната практика са тясно свързани, за да направят откритията от речевата патология приложими за обработка на речта.

В допълнение, индивидуалните процеси на езиково развитие се изследват в изследванията за усвояване на езика. Това се прави, като се вземе предвид възрастта и чрез анализиране на дългосрочна и краткосрочна диахрония. Различни методи, като производствени данни и ЕЕГ изследвания, позволяват да се изследват моделите на усвояване при едноезични и двуезични деца и да се изследва възможността за научаване на основните езикови категории.

Обявената изследователска група в университета в Марбург, заедно с текущите проекти на Обществото на Макс Планк и подходите на клиничната лингвистика, представлява значителна стъпка към по-доброто разбиране на сложните връзки между езика, мозъка и тяхното развитие. Резултатите от това изследване могат не само да допринесат за теоретичното развитие на лингвистиката, но и да дадат практическо вдъхновение за езиковата дидактика.