Зъбите на динозаврите разкриват тайните на мезозойския климат!
Изследователи от университета в Гьотинген разработват нов метод за анализ на изкопаем зъбен емайл, за да разберат по-добре мезозойския климат.

Зъбите на динозаврите разкриват тайните на мезозойския климат!
Изследователи от университетите в Гьотинген, Майнц и Бохум наскоро публикуваха новаторско проучване, изследващо климата на мезозойската ера. Този нов метод за анализ на фосилния зъбен емайл има за цел да разбере по-добре атмосферните условия през един от най-значимите периоди в историята на Земята. Анализът показва, че нивата на въглероден диоксид са били значително по-високи през мезозоя, отколкото днес, което има дълбоки последици за нашето разбиране за глобалното затопляне. Проучването е публикувано в специализираното списание PNAS и е финансирано от Германската изследователска фондация и консорциума VeWA uni-goettingen.de докладвани.
По време на късната юра, преди около 150 милиона години, съдържанието на CO₂ в атмосферата е било около четири пъти по-високо, отколкото преди индустриализацията. През късната креда стойността е три пъти по-висока. Тези резултати разчитат на анализа на кислородните изотопи в емайла на вкаменени зъби на динозаври, които са стабилни и предоставят ценна информация за въздуха, който са дишали динозаврите.
Климатични условия и растителност
Изследването също така разкрива значителни разлики в ефективността на фотосинтезата на растенията по това време. Според констатациите ефективността на фотосинтезата в мезозоя е била два пъти по-висока от тази днес. Тези условия създадоха буйна растителност, която се адаптира към високите концентрации на CO₂. Също така се подозира, че скоковете на изкопаеми CO₂ са свързани с богати на събития геоложки феномени като вулканични изригвания, особено капаните на Декан в Индия.
В допълнение към биологичните аспекти, изследователи, включително Института по геология към Университета на Виена и Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата, изследваха климатичните тенденции в мезозоя и тяхното значение за текущото разбиране на изменението на климата. Анализът обхваща период от 255 до 66 милиона години, предоставяйки важна информация за чувствителността на климатичните условия към различни фактори като концентрацията на CO₂ в атмосферата и разпространението на растителността, като напр. fgga.univie.ac.at обясни.
Палеоклиматологията в контекста на земната история
Палеоклиматологията, която реконструира климатичните условия през цялата история на Земята, играе решаваща роля в тази област на изследване. Той съчетава методи от историческата геология и съвременната климатология, за да осигури по-задълбочена представа за историята на климата на Земята. Интердисциплинарните подходи интегрират констатации от области като палеонтология и атмосферна химия и дават възможност за добре обосновани твърдения за минали и бъдещи промени в климата, включително глобалното затопляне wikipedia.org.
В обобщение, текущите мезозойски проучвания за реконструкция на климата имат широкообхватни последици за нашето разбиране на съвременните климатични кризи. Констатациите за високите концентрации на CO₂ и тяхното въздействие върху растителността могат да помогнат за по-добър анализ и разбиране на климатичните промени, причинени от човека.