За първи път: летящите лисици използват невронен компас, за да навигират в океана!

За първи път: летящите лисици използват невронен компас, за да навигират в океана!

Международен екип от учени наскоро постигна важен напредък в разбирането на механизмите за навигация на египетските летящи лисици (Rousettus aegyptiacus). Изследването е проведено на остров Латъм в Индийския океан, на около 40 километра източно от Танзания, където екипът за първи път наблюдава дейността на невроните на компас в дивата природа. Изследването, което е публикувано в реном JournalScience публикувано може да има далечни последици за разбирането на триизмерното пространствено възприятие в мозъка на бозайниците.

Ръководителите на изследването, включително проф. д-р Хенрик Моуритсен от университета в Олденбург и д-р Нахум Улановски от института на науките Weizmann в Реховот, Израел, използваха малки регистратори на данни, за да записват мозъчната активност на летящите лисици по време на полет. GPS сигнали и невронни данни бяха събрани, докато шест египетски летящи лисици летяха над острова в продължение на 30 до 50 минути през нощта. Тези измервания доведоха до безпрецедентен запис на активността на над 400 неврона в съответните области на мозъка.

Функция на клетките за посока на главата

Резултатите от изследването демонстрират дейността на специални нервни клетки, които се активират, когато главата на прилепа сочи в определена посока. Това дава на изследователите ценна представа за основния навигационен механизъм на летящите лисици, който функционира глобално и е независим от местните условия. Предишни експерименти в Израел вече показаха ясно, че земното магнитно поле вероятно не играе роля в навигацията на тези животни.

Констатациите предоставят първото доказателство за функцията на клетките за насочване на главата в дивата природа и показват, че летящите лисици се нуждаят от няколко нощи, за да научат ориентири и да се ориентират. Тази способност за учене означава, че невронният компас на животните работи надеждно след около три нощи. По-специално, зрението играе решаваща роля в ориентацията на летящите лисици.

Научен контекст и по-нататъшни изследвания

Трудовете на д-р Нахум Улановски и неговия екип надхвърлят конкретните наблюдения. Целите на изследването включват също по-добро разбиране на триизмерното пространствено възприятие в мозъка на бозайниците. Използвайки миниатюрни устройства за измерване на невронната активност по време на полета на летящи лисици, изследователите се надяват да получат нови перспективи за навигация, пространствена памет и пространствено възприятие.

Към днешна дата експериментите върху ориентацията на бозайниците се провеждат главно в двуизмерна среда. Предизвикателствата на навигацията в триизмерния реален свят често са били пренебрегвани досега. Годишните изследователски експедиции, които започнаха през 2023 г., и планираната втора експедиция през 2024 г. имат за цел да помогнат за по-доброто разбиране на човешките навигационни механизми.

Проектът е подкрепен от различни фондации и Европейския съвет за научни изследвания, включително учени като д-р Лиора Лас и д-р Абдала Али (Държавен университет на Занзибар), допринесли за констатациите. В бъдеще работата върху клетките за посока на главата на летящи лисици може да има широкообхватни последици за разбирането на навигационните механизми в човешкия мозък, като напр. Институт Вайцман докладвани.