Изследване разкрива: Как нашите клетки се борят с вирусите със самоунищожение!

Изследване разкрива: Как нашите клетки се борят с вирусите със самоунищожение!

Международно проучване изследва как човешките клетки реагират на вирусни атаки. Изследванията показват, че вируси като херпес симплекс вирус 1 и грипни вируси блокират прекратяването на транскрипцията. Това води до образуването на неестествено дълги РНК молекули, които не могат да бъдат преведени в протеини и потискат антивирусната защита. Това откритие може да даде възможност за широкообхватни терапевтични стратегии за укрепване на имунната система и лечение на заболявания като рак.

Изследователският екип, участващ в това проучване, идва от различни градове, включително Филаделфия, Чарлстаун, Ченду и Хановер. Това сътрудничество допринесе за напредъка в разбирането ни за вирусните инфекции и техните ефекти върху нашите клетки.

Вирусни защитни механизми

Прекалено дългите РНК молекули, които се образуват в клетките, образуват така наречените леви двойни вериги (Z-РНК). Те се разпознават от протеина ZBP1. Z-РНК възникват в области от генома, които произхождат от предишни вирусни инфекции. Еволюцията позволи този вирусен саботаж да се трансформира в ефективна отбранителна стратегия.

Когато клетките засекат подобни смущения, те разпознават алармения сигнал и активират програма за самоунищожение. Тази програма, която включва така наречената регулирана клетъчна смърт, е от решаващо значение за спиране на репликацията на вируса. ZBP1 играе централна роля, защото разпознава както Z-ДНК, така и Z-РНК и индуцира различни форми на клетъчна смърт като апоптоза и пироптоза.

Уместност извън вирусните инфекции

Значението на тези открития обаче надхвърля борбата с вирусите. Те също така предлагат нови перспективи за лечение на автоимунни заболявания и подобряване на ваксините и имунотерапиите срещу рак. Активирането на ZBP1 може също да бъде предизвикано от различни вируси като MCMV, HSV-1 и вируси на грип А (IAV), отваряйки допълнителни възможности за изследване на имунните отговори.

Като част от висшето училище ACME на DFG, изследванията на тези механизми ще продължат до април 2026 г. Изследва се степента, в която ZBP1 влияе върху имунното усещане и имунния отговор при вирусни инфекции и какво влияние има върху развитието на възпаление.

Координацията между вродените и адаптивните имунни отговори е от съществено значение за ефективния контрол на патогените. Вроденият имунитет се намесва в ранните етапи на инфекцията, докато адаптивният отговор се активира, когато вроденият имунитет е недостатъчен. Вродените лимфни клетки (ILC) също са от голямо значение в този процес, тъй като те реагират бързо на патогени и във взаимодействие с Т-клетките и В-клетките контролират имунния отговор.

Тези прозрения за имунния отговор са от решаващо значение за борбата както с острите, така и с хроничните инфекции. Поддържането на имунологичната памет също играе централна роля в осигуряването на дългосрочна защита срещу повтарящи се патогени.