Най-ранните цъфтящи растения: Сензационно откритие от Португалия!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Нов изследователски проект в университета в Хановер разкрива най-ранните цъфтящи растения: евдикотите са съществували преди 2 милиона години.

Neues Forschungsprojekt der Uni Hannover deckt früheste Blütenpflanzen auf: Eudikotyledonen existierten 2 Millionen Jahre früher.
Нов изследователски проект в университета в Хановер разкрива най-ранните цъфтящи растения: евдикотите са съществували преди 2 милиона години.

Най-ранните цъфтящи растения: Сензационно откритие от Португалия!

Международен екип от учени, състоящ се от изследователи от Лайбниц университет Хановер и Rheinische Friedrich-Wilhelms-Universität Bonn, придоби нови прозрения за развитието на цъфтящи растения (покритосеменни). Изследването уточнява най-ранната известна поява на тези растения и хвърля светлина върху историята на еволюцията на Земята.

Предишни теории бяха ревизирани, за да покажат, че еудикотите, основна група в рамките на покритосеменните растения, са съществували не само преди около 121 милиона години, но най-малко два милиона години по-рано. Тази информация е потвърдена от анализ на вкаменелости и цветен прашец, които са точно датирани преди 123 милиона години.

Проектът и неговият напредък

Проектът „Палинологични изследвания в най-ранната фаза на еволюцията на покритосеменните” стартира през октомври 2020 г. и е финансиран с 255 000 евро. Продължава до март 2025 г. Изследователите успяха да открият най-стария прашец от двусемеделни цъфтящи растения в скални образувания от Португалия. Анализът се проведе в крайбрежните морски отлагания на Лузитанския басейн, хвърляйки светлина върху географското разпространение и еволюцията на покритосеменните растения.

Точните дати за определяне на възрастта на фосилния прашец бяха определени с помощта на комбинация от анализи на стронциев изотоп и биостратиграфска информация. Това направи възможно точното откриване на първата поява на еудикоти.

Структура на полените и еволюционно значение

Прашецът на Eudicot се характеризира със своята триколпатна структура - което означава, че има три малки бразди във външната си обвивка, което засяга 72% от живите видове покритосеменни растения. Тази структура е от решаващо значение за класифицирането и разбирането на еволюцията сред цъфтящите растения. За разлика от тях, едносемеделните и другите базални двусемеделни имат модели на цветен прашец на едносемеделните.

Самите еудикоти са монофилетична група и показват значителни разлики в морфологията на цветята. В голямата група от ядрени еудикоти, флоралните конструкции са склонни да бъдат по-стереотипни и често показват особена структура, която е различна от базалните еудикоти. Това включва структура, произвеждаща нектар, която е от съществено значение за опрашването.

Регионална поява и допълнителни въпроси за изследване

Географското местоположение на Лузитанския басейн предполага, че ранните покритосеменни растения може да са били разпространени предимно в средните географски ширини. Остава обаче неясно точно при какви условия са се развили тези растения и какво влияние оказват тектоничните процеси на плочите и климатичните промени върху тяхната еволюция.

В обобщение, резултатите, публикувани в Сборника на Националната академия на науките на Съединените американски щати (PNAS), предлагат нови перспективи за произхода и еволюцията на цъфтящите растения и разширяват познанията ни за еволюцията на растенията на Земята. Тези значителни постижения в палинологията демонстрират динамичното взаимодействие между изследванията, технологиите и историята на нашата планета.