Промяната на климата в гората: Кои дървесни видове оцеляват след сушата?
Университетът в Гьотинген изследва дървесните видове и абсорбцията на вода при изменението на климата. Резултатите подкрепят стратегиите за управление на горите.

Промяната на климата в гората: Кои дървесни видове оцеляват след сушата?
Тъй като изменението на климата продължава, изследването на абсорбцията и наличието на вода е от решаващо значение за бъдещето на нашите гори. Текущо проучване на Гьотингенски университет предоставя информация за дълбочината на водопоглъщане на дървесни видове като смърч, европейски бук и дугласка ела. Целта е да се разбере кои дървесни видове трябва да се насърчават през по-дълги сухи периоди.
Резултатите от това цялостно проучване показват, че букът и дугласката ела имат достъп до вода от по-дълбоките слоеве на почвата, докато смърчът е подложен на по-голям стрес в критичните сухи фази, тъй като е зависим от водата от горните слоеве на почвата. Тези констатации са особено важни, особено след като смесените насаждения оказват влияние върху поглъщането на вода. В смеси с иглолистни дървета букът поглъща повече вода от по-дълбоките слоеве, отколкото в чистите насаждения.
Влияние на дървесни видове и смесени насаждения
Изследователският екип на университета в Гьотинген анализира стабилни изотопи, за да разграничи водните източници и да оцени различни дървесни видове при сравними условия. Измерванията са направени на четири места в Долна Саксония. Те показват, че влиянието на дървесните видове, комбинацията от дървесни видове и почвените условия са от съществено значение за абсорбцията на вода. Особено критичен е фактът, че смърчовите насаждения се засягат по-бързо при липса на вода, което означава, че преминаването към други дървесни видове, като дугласка ела, не изглежда оптимално решение.
Положителните реакции на бука към съседите в смесените насаждения ясно показват, че техните синергии могат да доведат до по-добър достъп до вода. За разлика от това, сместа с бук влияе върху водопоглъщането на смърча. Въпреки че букът и дугласката ела се считат за съвместима комбинация, и двата дървесни вида също могат да изпитат трудности при екстремна суша.
Адаптация към климата в лесовъдството
The Федерален институт за геонауки и природни ресурси (BGR) и Институтът за изследване на горите в Северозападна Германия (NW-FVA) изследват ефектите на устойчиви на суша видове като дугласка ела и норвежки дъб върху водния баланс на почвата по проекта „KLIBW-GW“. Проектът, финансиран от BMEL и BMUV и продължаващ до ноември 2024 г., има за цел да запише нивото на презареждане на подпочвените води под дървесни видове като дугласка ела, червен дъб и смърч.
Подхранването на подпочвените води по-специално е важна екосистемна услуга, предоставяна от горите. Настоящите климатични условия водят до спад в тези нива на презареждане, което изисква нови подходи в горското стопанство. Широколистните дървета като червения дъб имат потенциала да увеличат презареждането на подпочвените води, докато дугласката ела може да доведе до по-ниски количества просмукване.
Моделиране на водния баланс
Моделите на водния баланс, базирани на физичните закони, се използват в Бавария за цялостен анализ на водния баланс. Тези модели, като LWFBrook90, интегрират свойствата на почвата и обекта с метеорологични измервания, за да дадат възможност за представяне на водния баланс, специфично за обекта. Тази прецизност е от решаващо значение, за да се вземе предвид различната консумация на вода на основните дървесни видове.
Тези модели изчерпателно описват нуждите от вода на дървесни видове като смърч, бор, бук и дъб, както и на смесени насаждения. Данните се обработват в географски информационни системи (GIS), за да се представи ясно информацията, която е от значение за вземането на решения за лесовъдите.
Предизвикателството, породено от изменението на климата, изисква нови стратегии за лесовъдство, за да се гарантира жизнеността на горите и техния принос към водоснабдяването чрез ефективно управление на почвата. И двата изследователски подхода предлагат ценна представа за адаптирането на горите към променящите се климатични условия и тяхното влияние върху водния баланс.