Изненадващи открития в Атлантическия океан: Изследователи изясняват сладководни реки!

Изненадващи открития в Атлантическия океан: Изследователи изясняват сладководни реки!

Изследователски екип, ръководен от морския изследовател Оливър Върл, пътува в Атлантическия океан с изследователския кораб Meteor. Тази научна експедиция, която достигна своя връх досега на 16 юли 2025 г., започна в Ница през юни. След престой в Средиземно море и преминаване през Гибралтарския проток, където екипът беше придружен от делфини, корабът вече е югозападно от Канарските острови. Фокусът на изследването е върху солеността в горния слой на океана.

Солеността е решаващ фактор, който влияе на обменните процеси между атмосферата и океана. Изпарението увеличава солеността, докато дъждът я намалява. Предизвикателството е точното измерване на сладководни потоци. Целта на работната група „Процеси и сензори на морските интерфейси“ е да използва солеността като индикатор за сладководни потоци, за да подобри разбирането на глобалния воден цикъл и климатичните модели. Измерванията се извършват както в повърхностния слой, така и на дълбочина до един метър.

Цели и методика на експедицията

Текущата измервателна кампания „FRESH ATLANTIC“ досега е завършила успешно шест от общо 41 планирани дни. Началната точка беше Ница, целта е Понта Делгада на Азорските острови. Тази експедиция има за цел да събере данни, за да разбере по-добре обмена на прясна вода между океана и атмосферата. Обменът на прясна вода се определя като съотношението на изпарението минус валежите. Специален акцент е върху „микрослоя на морската повърхност“ (SML), морски повърхностен филм с дебелина под 1 mm, който силно влияе върху обменните процеси между океана и атмосферата.

За да се запълнят пропуските в знанията при наблюдението на сладководни потоци, солеността на SML се използва като индикатор. Дефинирани са три фокусни региона: западното Средиземноморие, източният субтропичен Атлантик и тропическият Атлантик. Тези региони бяха избрани за сравняване на моделите на изпарение. Събирането на данни се извършва и чрез използването на автономни наземни превозни средства, включително два изследователски катамарана, дрифтери, дронове и метеорологични балони, които се подкрепят в международно сътрудничество от учени от Германия, Франция и САЩ.

Учени като проф. Мейнхард Симон от ICBM имат задачата да характеризират микробиологично пробите от SML и водата отдолу. Експедицията се подкрепя и от Rüdiger Röttgers от Helmholtz Center HEREON, който измерва обратното разсейване, хлорофила и мътността до дълбочина от 200 метра. Държавният университет в Колорадо и Университетът на Алабама Хънтсвил използват специализирани дронове за метеорологични данни и аерозолни проучвания. Германската метеорологична служба помага с метеорологични балони, докато изследователи като проф. Härter от университета в Потсдам извършват числени симулации на температурата на морската повърхност и срязването на вятъра.

Настоящата фаза на експедицията включва транзит до Северния Атлантик, където могат да се наблюдават скатове, китове и делфини. Междувременно подготовката за следващите измервателни станции е в ход и екипажът от време на време намира време да играе тенис на маса, докато телевизионен екип, първоначално нает за документален сериал, вече е напуснал кораба.

Изследователски контекст и институционална среда

Институтът по океанография (IfM) е част от Центъра за изследване и устойчивост на земните системи (CEN), който беше основан през юни 2011 г. Целта на този център е да напредва в изследванията в областта на земните системи и устойчивостта и да насърчава интердисциплинарното сътрудничество. IfM участва активно в национални, европейски и международни изследователски проекти и също е част от KlimaCampus Hamburg, който се подкрепя от DFG Excellence Cluster „Интегриран анализ и прогнозиране на климатичната система“ (CliSAP). Основните изследователски теми на IfM включват океана в климата, свързаните с климата процеси в океана и динамиката и екологията на шелфовите морски системи.

Използвайки иновативни методи и силен интердисциплинарен подход, екипът на IfM се стреми да задълбочи допълнително разбирането на сложните взаимодействия в климатичната система и влиянието на сладководните реки върху световните океани. Експедицията подчертава не само значението на солеността за водния обмен, но и необходимостта от засилен глобален научен диалог във времена на изменение на климата.