Федералното министерство на научните изследвания избира: Телескоп Айнщайн и IceCube-Gen2 на фокус!

Федералното министерство на научните изследвания избира: Телескоп Айнщайн и IceCube-Gen2 на фокус!

На 21 юли 2025 г. Федералното министерство на научните изследвания публикува кратък списък за националния процес на приоритизиране за обширни изследователски инфраструктури. В този списък има девет значими проекта, включително телескопа Айнщайн и разширяването на обсерваторията за неутрино IceCube. Университетът на Мюнстер играе централна роля и в двата проекта, което подчертава значението на тези проекти за немски и международни изследвания.

Процесът на приоритизиране, който съществува от 2024 г., оцени общо 32 кандидатури от 56 спонсориращи институции. Включването в краткия списък сигнализира, че на тези проекти ще бъде даден приоритет, дори ако в момента няма ангажимент за финансиране.

Технологичен прогрес в областта на изследването на неутрино

Поддържащите съоръжения на телескопа Айнщайн включват реномирани институции като Rheinisch-Westfälische Technische Hochschule Aachen, Рурския университет в Бохум и Техническия университет в Дрезден. Учени от университета в Мюнстер, включително проф. д-р Александър Капес и проф. д-р Кристин Томас, участват активно в разработването на телескопа. Това има за цел да даде възможност за откриване на гравитационни вълни и по този начин да предостави ценна представа за поведението на черните дупки и други космологични явления.

Разширяването на обсерваторията IceCube до IceCube-Gen2 също е ключова стъпка в изследването на неутрино. IceCube вече беше открил високоенергийни неутрино от космоса през 2013 г., отбелязвайки началото на науката за високоенергийните неутрино. През 2018 г. международен екип успя да идентифицира източника на космическо неутрино, отбелязвайки исторически пробив.

Очаква се IceCube-Gen2 да увеличи скоростта на откриване на космически неутрино десетократно. Това не само ще ускори изследванията на неутрино, но и ще допринесе за геофизиката, глациологията и климатичните изследвания. Развитието на тези нови технологии може значително да подобри разбирането ни за високоенергийната вселена за следващото десетилетие.

Гравитационните вълни и тяхното значение за астрономията

Изследванията на гравитационните вълни се основават на теориите на Алберт Айнщайн, които той развива преди повече от 100 години. Айнщайн признава, че гравитацията е свойство на пространството и времето и не трябва да се разглежда като класическа сила. Материята огъва пространството, което е подобно на действието на невидима сила. Когато масивните обекти се ускоряват, те произвеждат гравитационни вълни, които се движат със скоростта на светлината и за кратко променят пространството.

Измерванията на гравитационните вълни станаха възможни за първи път от детектора LIGO в САЩ. Детекторът LIGO се състои от две правоъгълни тръби, всяка с дължина 4 км, съдържащи лазерни лъчи, като вълните причиняват временна промяна в лазерните лъчи. Първите успешни измервания бяха регистрирани през 2015 г., когато две черни дупки се сблъскаха на разстояние 1,3 милиарда светлинни години.

От есента на 2023 г. изследователите се надяват да могат да получават седмични сигнали от гравитационни вълни. Планът е да се създаде глобална мрежа от телескопи, които ще бъдат предупреждавани за подобни събития, за да търсят видими явления. Тези разработки биха могли да революционизират астрономията на гравитационните вълни и да предоставят нови прозрения за Вселената.

Като цяло, този напредък в областта на изследването на неутриното и гравитационните вълни показва нарастващата пионерска работа на учените в Германия и в международен план. Университетът на Мюнстер и неговите партньори предприемат значителни стъпки за значително разширяване на познанията ни за Вселената.