Пробив в изследването на CMT: Нова надежда за нервните клетки!

Пробив в изследването на CMT: Нова надежда за нервните клетки!

Изследователи от университета в Кьолн и университета в Анже са изследвали механизма на болестта на Шарко-Мари-Зъб (CMT) в новаторско проучване. Това заболяване е най-често срещаното наследствено заболяване на нервите, което уврежда нервните пътища, които контролират движенията на мускулите и предават сензорни данни. Настоящите изследвания се фокусират върху тип 2A (CMT2A), при който мутациите в гена MFN2 играят решаваща роля. Резултатите бяха публикувани наскоро в Journal of Cell Science.

Проучването показва, че мутациите в гена MFN2 водят до програмирана клетъчна смърт (апоптоза), което в крайна сметка води до необратима смърт на нервните клетки. Досега не беше ясно как различните мутации, възникващи в гена MFN2, могат да доведат до подобни клинични симптоми. Изследователската група установи, че тези мутации показват общ модел в човешките клетъчни линии, който прави клетките податливи на апоптоза.

Механизми и патофизиология

Измерванията на маркерните протеини показват, че клетъчната смърт е активирана при всички изследвани мутации. Оказа се, че клетъчната смърт е предизвикана от мутации в MFN2, ако протеинът или свързаните с него протеини не присъстват достатъчно. Изненадващо, повишените нива на протеина MFN2 успяха частично да облекчат някои дисфункции. Експериментите върху клетки на пациенти допълнително потвърдиха тези резултати и показват, че CMT2A може да предложи централна отправна точка за бъдещи терапевтични мерки чрез сигнала за клетъчна смърт.

Болестта на Charcot-Marie-Tooth тип 2A е автозомно-доминантно заболяване, което може да засегне не само периферната нервна система, но и централната нервна система. Клиничните характеристики на това заболяване включват прогресивна загуба на сетивност в крайниците и развитие на pes cavus, деформация на стъпалото. През последните години са идентифицирани над 100 патогенетични мутации в гена MFN2, но връзката между клиничния фенотип и генотипите остава неясна.

Бъдещи изследователски подходи

Проучването подчертава, че трансгенните мишки с MFN2 мутации показват промени в митохондриалното разпределение и дефицит на дихателната верига. Тези открития са от основно значение за разбирането на разнообразието от клинични прояви на CMT2A и осветляването на потенциала за специфични терапевтични интервенции. Бъдещите изследвания трябва допълнително да задълбочат връзката между мутациите на MFN2 и смъртта на нервните клетки.

В допълнение, други митохондриални заболявания като наследствената оптична невропатия на Leber (LHON), които се характеризират със специфични мутации в митохондриалната ДНК, също са описани в литературата. Те показват, наред с други неща, как мутациите също причиняват намален синтез на АТФ и повишено освобождаване на свободни радикали, което води до дисфункция на ганглийните клетки на ретината. Такива резултати могат да бъдат от значение в бъдеще за терапии, които надхвърлят чистите симптоми и се занимават с основните механизми.

Като цяло изследването на CMT2A подчертава сложните връзки между генетиката, клетъчната биология и клиничните симптоми. Възможностите, произтичащи от това изследване, потенциално биха могли да осигурят основата за нови терапевтични подходи, които осигуряват подобрено качество на живот на пациентите с това често опустошително заболяване.