Финансовите пазари под натиск: Ето как публичните институции се предпазват от фалшиви новини!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Университетът в Кьолн проучва как публичните институции могат да се справят с финансовите фалшиви новини, за да защитят потребителите.

Die Universität zu Köln untersucht, wie öffentliche Institutionen mit Financial Fake News umgehen können, um Verbraucher:innen zu schützen.
Университетът в Кьолн проучва как публичните институции могат да се справят с финансовите фалшиви новини, за да защитят потребителите.

Финансовите пазари под натиск: Ето как публичните институции се предпазват от фалшиви новини!

Финансовите пазари днес са изправени пред нарастваща заплаха от целенасочена дезинформация. Както показва проучване на Университета в Кьолн, дълбоките фалшиви съобщения и по-специално фалшивите прессъобщения са заплахи, на които потребителите и целостта на пазарите трябва да устоят в дигиталната ера. Това изследване е озаглавено „Вградени в ИТ динамични възможности за публични институции, справящи се с дезинформация – Случаят с финансовите фалшиви новини“ и анализира как публичните институции могат да се противопоставят на финансовите фалшиви новини (FFN). Изследователите Оливър Рат, Фредерик Хаасе, Йоханес Вернер Мелсбах, Джиарун Лиу и Детлеф Шодер изследваха реални кампании за дезинформация и разработиха стратегии за борба с тях, за да защитят потребителите и да поддържат целостта на пазара.

Ключов резултат от изследването е таксономия на сценариите на FFN, която систематично представя моделите и целите на дезинформацията. Тези сценарии включват целенасочено манипулиране на цените и измама на малките инвеститори. За да отговорят на тези предизвикателства, изследователите идентифицираха „вградени в ИТ динамични възможности“, които се основават на солидна технологична инфраструктура. Практическите умения включват механизми за откриване, системи за ранно предупреждение, вътрешно обучение и целеви връзки с обществеността.

Ролята на медийната грамотност

Темата за фалшивите новини, дезинформацията и дезинформацията става все по-важна през последните години. Разпространението на подобно съдържание в социалните медии е тревожно и често е насочено срещу политически и медийни институции. Информационните проучвания на bpb.de показват, че недостоверна информация често се разпространява от злонамерени лица, което допълнително подкопава доверието на гражданите в институциите. Освен това емпиричните изследвания показват, че фалшивите новини са по-малко разпространени, но се консумират интензивно в определени кръгове.

На европейско ниво бяха стартирани инициативи като „ЕС срещу дезинформация“ и Европейската обсерватория за цифрови медии за борба с проблема с дезинформацията. Медийната грамотност играе решаваща роля като подход за борба с фалшивите новини. На първо място, това включва критичен размисъл върху медийното съдържание и обучение за отговорно използване на информация. Проучванията показват, че интензивните разпространяващи фалшиви новини често имат високо ниво на медийна грамотност и конкретно използват съмнителни източници.

Технологични подходи и предизвикателства

Предизвикателствата пред публичните институции са сложни. В допълнение към организационното вграждане на развитите умения, микрооснови като процеси, рутинни процедури и ноу-хау на служителите също са от решаващо значение. Анализът на 378 съдебни документа и над 130 политически документа и изказвания на международни финансови надзорни органи служи като солидна основа за резултатите, които могат да бъдат пренесени и в други области като здравеопазване и политика.

Констатациите, получени в проучването, предоставят не само теоретични импулси, но и практическа рамка за справяне с дезинформацията в публичния сектор. Тези технологии и стратегии не се ограничават до финансовия сектор, но могат да служат като модел за други области, където фалшивите новини и дезинформацията представляват сериозна заплаха.