Нови заместник-ректори във FernUniversität: Глътка свеж въздух за преподаване!
FernUniversität в Хаген избира нови заместник-ректори за ИИ и допълнително образование, за да направи дигиталното образование годно за бъдещето.

Нови заместник-ректори във FernUniversität: Глътка свеж въздух за преподаване!
На 10 март 2025 г. изборната среща на университета на FernUniversität в Хаген избра нов заместник-ректор. Това събитие представлява важна стъпка в преструктурирането на университета за справяне с настоящите и бъдещи предизвикателства. Новите зам.-ректори ще встъпят в длъжност на 1 април 2025 г., като избраният зам.-ректор проф. д-р Клаудия де Вит ще отговаря за преподаването, изучаването и интегрирането на изкуствения интелект (AI) в образователните процеси. Вашият колега проф. д-р Осман Исфен ще се фокусира върху продължаващото обучение, академичната кариера и социалната отговорност. Ректорът проф. д-р Стефан Щурмер, който предложи новите кандидати за избор, подчерта голямото значение на това преструктуриране за бъдещето на FernUniversität.
Досегашните заместник-ректори проф. д-р Уве Елсхолц и проф. д-р Стефан Смолник ще напуснат след шест-три години. Особено забележително е, че проф. д-р Ханс-Йорг Шмерер оттегли кандидатурата си за трети заместник-ректорат след първия тур на гласуването. Сега ще е необходим нов процес на назначаване.
Използването на изкуствен интелект
Изкуственият интелект все повече се разглежда като ключов за подобряване на преподаването и ученето във висшето образование. Проф. д-р Клаудия де Вит вече интензивно проучва методите на ИИ и техните приложения за повишаване на привлекателността на учебните програми. Тя вижда голям потенциал в AI за насърчаване на когнитивните и метакогнитивните умения и за справяне с предизвикателствата във висшето образование. Конкретните възможности, които проф. де Вит разглежда, включват:
- Nutzung wissensbasierter Systeme und maschinellen Lernens zur Förderung des Wissenserwerbs.
- Echtzeit-Bewertungen offener Fragen und automatisierte Bewertungen von Studierendenbeiträgen.
- Einsatz von Chatbots für administrative Fragen sowie Educational Data Mining-Modelle zur Analyse von Lernfortschritten.
Въпреки това, интегрирането на ИИ във висшето образование също изисква отговорно отношение. Данните, генерирани чрез регистрации, проучвания и изпити, трябва да бъдат псевдонимизирани или анонимизирани за AI приложения. Цифровият отпечатък на учениците предоставя ценна информация за тяхното поведение и предпочитания при учене, поради което адаптивните системи са от съществено значение.
Политическа подкрепа за ИИ във висшето образование
Насърчаването на ИИ във висшето образование се подкрепя и на политическо ниво. Федералното министерство на образованието и научните изследвания (BMBF) участва в тази област от края на 2021 г. и подкрепя различни проекти като част от федерално-държавната инициатива „Изкуствен интелект във висшето образование“. Тази инициатива има за цел, наред с други неща, да разработи учебни програми и интелигентни системи за подпомагане, както и да популяризира базирани на AI системи за обучение и изпити.
Консорциуми като Cyber Valley укрепват изследванията и обучението в области като машинно обучение и роботика. В допълнение, AI Campus, финансиран от BMBF, предлага платформа за обучение с различни образователни ресурси за AI. Тези инициативи подчертават спешността и уместността на темата и показват, че университетите трябва активно да се адаптират към „математизирането“ на своите предложения.
В заключение може да се каже, че изборът на новите заместник-ректори на FernUniversität в Хаген представлява не само промяна в персонала, но и стратегическо ново начало. Интегрирането на изкуствения интелект се разглежда като решаващо за бъдещото развитие на предложенията за обучение и подобряването на преподаването и остава да се види как тези визии ще бъдат приложени конкретно. С подкрепата на политиката и науката, курсът е добре настроен да даде тласък на висшето образование в иновациите.
