Революция в енергийния сектор: Нов водороден модел, разработен за Европа!

Революция в енергийния сектор: Нов водороден модел, разработен за Европа!

На 27 май 2025 г. проектът StEAM, голямо изследователско предприятие на Рурския университет в Бохум и Университета в Дуисбург-Есен, беше успешно завършен. Това представя модел на глобална енергийна система, разработен за период от три години с помощта на финансиране от Федералното министерство на икономиката. Този модел има за цел да свърже секторите на електроенергията и водорода и е достъпен като отворен код, което улеснява обмена и по-нататъшното развитие на методите. Изследователите подчертават значението на обмена с партньори от практиката по време на целия процес.

Ключов резултат от проекта показва, че Европа заема специална позиция: докато континентът внася големи количества водород от Северна Африка, особено от Мароко, транспортът в Европа се осъществява предимно чрез тръбопроводи. Корабният транспорт остава непривлекателен поради неадекватните връзки в определени региони. Особено забележителни са прогнозираните дългосрочни пределни разходи за водород в Европа, които се очаква да бъдат около 110 евро/MWh (еквивалентни на около 3,30 евро/кг водород) до 2040 г.

Разходи и потенциал в други региони

За сравнение, Южна Америка е регион със значително по-ниски дългосрочни пределни разходи, които са около 80 евро/MWh (2,40 евро/кг водород). Дългото разстояние обаче създава непривлекателни транспортни условия в тази област. Експертите посочват, че по-качествени, по-транспортируеми деривати могат да се произвеждат на местно ниво и след това да се изнасят.

Бяха проведени многобройни казуси в контекста на европейското регулиране за зеления водород, глобалните капиталови разходи и ограниченията за нарастване на разширяването на възобновяемите енергийни източници. Разработеният модел има за цел да подпомогне политиката и бизнеса при вземането на решения, базирани на данни.

Национални водородни стратегии в глобален контекст

В глобален контекст водородът (H2) се превърна в ключов играч в бъдещите системи за възобновяема енергия. Анализ от 2020 г. сравнява водородните стратегии на 16 държави и ЕС. Фокусът е върху различните степени на специфичност, фокусни точки и цели на тези стратегии. Япония, Франция, Южна Корея и Австралия вече са публикували големи стратегии преди последните разработки, като над 20 страни са обявили или планират водородна стратегия до 2020 г.

Настоящите тенденции показват, че след лек спад в изданията през 2022 г., броят на новите планове се е увеличил обратно до нивата от 2021 г. през 2023 г. Вече има общо 41 стратегически документа и четири ревизии на правителствено ниво. Държавите, представляващи над 80% от световния брутен вътрешен продукт, се очаква да разработят водородна стратегия до 2025 г.

Националните стратегии често имат за цел да намалят емисиите на парникови газове, да интегрират възобновяеми енергийни източници и да разнообразят енергийните източници. Възможностите за икономически растеж чрез нови работни места и износ на технологии също са силно подчертани. В същото време разширяването на производствения капацитет и необходимата транспортна инфраструктура за водород изискват координирано публично финансиране и подкрепа.

Международните водородни партньорства все повече се появяват чрез двустранни и тристранни споразумения, но прилагането на политически мерки често не отговаря на определените цели. По време на дискусията както предизвикателствата, така и потенциалът на пазара на водород са ясно очертани и изискват цялостна стратегия за енергийна политика.

Допълнителни подробни годишни тенденции и анализи на разходите за производство на водород могат да бъдат намерени в докладите от stiftung-umweltenergierecht.de и цялостните проучвания на Световен енергиен съвет.