Конспиративни вярвания: Как кризите оформят начина ни на мислене!

Конспиративни вярвания: Как кризите оформят начина ни на мислене!

От 7 май 2025 г. изследванията върху конспиративните вярвания генерират непрекъснат интерес в социалните науки. Флориан Хесел, известен социолог, анализира появата на конспиративни идеи от 19 век насам. Той отбелязва, че тези идеи са особено циклични в различни фази от историята. Особено по време на пандемията от Covid идеите за конспирация като критика на ваксинациите и алтернативната медицина претърпяха силен подем.

Хесел говори за един парадоксален феномен: веднъж възнесени, членовете на такива религиозни общности често приемат услуги от ТАЙНИ СИЛИ. Но възприемането на кризите също може да се промени. Намаляването на чувството за криза води до намаляване на разпространението на тези идеи.

Ядрото на конспиративните митове

В основата на конспиративните вярвания е вярата в скрити, мощни групи, които манипулират или контролират обществото. Исторически подобни вярвания могат да бъдат проследени до Индустриалната революция и Френската революция. Последната революция проправи пътя за митовете за илюминатите и масоните.

През 19 век се развива теорията за еврейската световна конспирация, която е експлоатирана от нацистите. Хесел обръща внимание на продължаващата връзка на тези митове с антисемитски, ксенофобски и антифеминистки възгледи, които често показват авторитарен и антидемократичен характер.

Социални и психологически аспекти

Сегашните конспиративни идеи се разпространяват предимно чрез дигиталните социални медии. Проучване на Leipzig Authoritarianism Study показва, че около една трета от анкетираните приемат подобни идеи като обяснителен модел. Тези идеи не само подкопават основите на демокрацията, но и затрудняват уважителния диалог в обществото.

Хесел подчертава, че феноменът на конспиративните вярвания може да се разглежда и като симптом на социални условия и политико-културен климат. За да се противодейства на тези антидемократични течения, образованието, просветата и социалната справедливост са от решаващо значение. Важно е да се толерират противоречията и да се признаят други законни интереси.

Психологически изследвания показват, че хората със склонност да вярват в конспирация са склонни да търсят ред в един хаотичен свят. Тази тенденция може да доведе до по-високо самочувствие и да помогне за въвеждането на ред в света. Изследванията на Тед Гьорцел през 90-те години на миналия век и на Дженифър А. Уитсън и Адам Д. Галински през 2008 г. ясно показват, че това вярване задоволява екзистенциални, социални и епистемични нужди. Особено в кризисни ситуации хората търсят контрол и сигурност, което може да увеличи вярата в конспирацията.

В допълнение, последните доказателства показват, че когнитивните изкривявания играят роля в конспиративното мислене. Това важи особено за драстични събития. Драматичните катаклизми, като например смъртта на национален лидер, често увеличават вярата в конспирациите. Доказателствата сочат, че изследванията върху конспиративните вярвания са станали систематизирани и все повече теоретично базирани.

Във време, когато авторитарните структури често действат като удобни убежища, демокрацията изисква активно обучение и ангажираност. Въпреки това Хесел вижда надежда в способността на хората да разсъждават и в ангажимента им към солидарност в обществото. Предизвикателството остава да се победи разпространението на теории на конспирацията и да се насърчи открит диалог, който е в съответствие с основите на демокрацията.

За допълнителна информация по темата и различни аспекти на конспиративните вярвания можете да намерите подробни анализи на news.rub.de, unipub.uni-graz.at и bpb.de.