Бъдещето на биологията: Семинар в Билефелд за молекулен анализ!
Семинар в UNI Bielefeld за нови експериментални методи в биологията: 30 юни - 1 юли в ZiF, безплатна регистрация до 2 юни.

Бъдещето на биологията: Семинар в Билефелд за молекулен анализ!
Семинар, озаглавен „Нови насоки в експерименталната математика“, ще се проведе на 30 юни и 1 юли 2025 г. в Центъра за интердисциплинарни изследвания (ZiF) в Билефелд. Този семинар, който обединява експерти от областта на математиката, биологията и компютърните науки, има за цел да изследва нови експериментални методи за анализ на генетични данни. Събитието ще бъде ръководено от известни учени, включително професор д-р Виктор Чепои от университета Екс-Марсилия и професор д-р Катарина Т. Хубер от университета в Норич и професор д-р Кей Низелт от университета в Тюбинген. Специален принос има и проф. д.н. Йенс Стойе от университета Билефелд. Участието в семинара е безплатно; необходима е регистрация до 2 юни 2025 г.
Дискусията ще се фокусира върху подобряването на разбирането на молекулярната биология чрез изчислителни модели и математически теории. Участващите експерти ще хвърлят светлина върху математическите и изчислителните подходи за решаване на сложни биологични въпроси. Теми като филогенетични мрежи, дискретни метрични пространства и алгоритмични анализи на промените в генома ще бъдат централни елементи на събитието.
Научни приоритети и приложения
Основна грижа на участниците в семинара е разработването на нови методи за биологични изследвания. Това се случва на фона на напредващата дигитализация и количествено ориентираните подходи в биологията. Взаимодействието между теоретичната биология и приложната математика може потенциално да доведе до нови прозрения за сложни биологични системи. Използването на алгоритми за определяне на степени на връзки и създаването на филогенетични дървета също се обсъждат на този форум. Тези научни подходи са централни за филогенетиката, която се занимава интензивно с изучаването на произхода и анализа на генетични данни. Използват се съвременни методи като метода на максималната правдоподобност и байесовия извод. Уикипедия обяснява, че филогенетичните методи се използват не само в биологията, но и в лингвистиката, например при определяне на прародината на индоевропейското езиково семейство.
В семинара ще участва и професор д-р Онър Андреас Дрес, който се смята за пионер в анализа на родословни дървета и генетични връзки. Неговите изследвания са дали значителен тласък на разбирането на общностите и техните еволюционни процеси. Неговите подходи, особено в математическото моделиране, се считат за особено авторитетни. Участниците също така ще изследват практическото приложение на тези модели в изследванията на рака за анализиране на туморни мутации, подчертавайки значението на тези методи в съвременната медицина.
Математическото моделиране като ключ към знанието
Интердисциплинарната работна група, която обединява тези теми, е посветена на теоретичното описание на сложни природни системи. Централен аспект е прилагането на тези теории в математически модели, които позволяват по-задълбочено вникване в организацията и функционирането на живите системи. Числените симулации, анализите на данни и статистическата физика играят решаваща роля. Разработените концепции ще бъдат приложени и към сложни модели на екосистеми, като Wadden Sea, и ще анализират стабилността и динамиката на биоразнообразието в екологичните общности. UOL подчертава, че тези подходи са важни и при изучаването на биоинвазии и епидемии, което само засилва интердисциплинарния обхват на семинара.