Преодоляване на страховете от бъдещето: Ето как планира поколението на утрешния ден!

Преодоляване на страховете от бъдещето: Ето как планира поколението на утрешния ден!

Като част от изследователския проект „Планиране в действие“, ръководен от проф. д-р Рут Аяс, учените от университета в Билефелд работят интензивно върху въпроса как хората говорят за бъдещи планове в ежедневието и как могат успешно да ги реализират. Джонас Крамер и д-р Сара Хицлер са участващите изследователи, които се занимават с несигурността на бъдещето. Този проект е финансиран от Германската изследователска фондация (DFG) и продължава от 2021 до 2024 г.

Анализът се основава на обширни данни, получени от видеозаписи и стенограми на разговори. Тези разговори често започват с това, че човек изразява конкретно намерение или формулира спешна задача. Анализът произвежда няколкостотин часа видеозапис, като Крамър заснема семейство в продължение на две седмици и по-късно събира допълнителни данни, за да получи по-пълна картина.

Подходи към несигурността

Целта на изследването е да се идентифицират структурите на дискусиите за планиране. Ключово откритие предполага, че когато планират ваканции, хората често назовават и уточняват несигурни фактори, за да създадат сигурност. Това показва начина, по който планирането се счита за ориентирана към бъдещето практика, която се стреми активно да оформя бъдещи събития, както показва и практиката за градско развитие.

Има два основни подхода в теорията на планирането: доминиращият подход, който разчита на авторитетно знание и предоставя генерални планове, и съвещателният подход, който позволява полифония и разчита на демократични мерки. Последното е илюстрирано от концепцията за „планиране на сътрудничество“, която е въведена от Патси Хийли. Следователно несигурността в планирането изисква не само точни сценарии и прогнози, но и убедителна комуникация за интегриране на различни мнения.

Устойчивост при планиране

Централна концепция в текущия дискурс за планиране е устойчивостта, описана като способността на системата да се самолекува след прекъсване. Планирането, ориентирано към устойчивост, изисква проактивни интервенции и осигуряване на свързаност в градските структури. Ключови фактори за устойчивост са резервите от пространство, които могат да бъдат активирани, различни модели на използване, безопасни сгради и надеждна инфраструктура.

Виена, например, следва подход за интелигентен град, който набляга на суверенитета на данните и участието, докато по-критичните гласове изтъкват опасностите от използването на данни. Конфликтът около проекта за интелигентен град Quay Side в Торонто илюстрира това, тъй като бяха изразени опасения относно нарушения на личните права. Тези въпроси също са от голямо значение на фона на изменението на климата и свързаните с него предизвикателства.

Симон Андреас Гюнтнер, професор по пространствена социология в TU Vienna, подчертава, че културите на планиране се влияят от политическото, социалното и технологичното развитие. Той подчертава, че доброто планиране, базирано на ясни ценности и чувствителни намеси, позволява град, годен за живеене за бъдещите поколения.

Дискусията относно планирането и устойчивостта подчертава колко е важно участниците не само да тълкуват задачите си във връзка с настоящите предизвикателства, но и да се фокусират върху визиите за бъдещо развитие и справяне с несигурностите. Докторската степен на Крамер по темата „Планиране на всекидневието“ в Билефелдското висше училище по история и социология е следваща стъпка в това важно изследване.