Нова обсерватория: Лъжите в интернет застрашават нашата демокрация!

Нова обсерватория: Лъжите в интернет застрашават нашата демокрация!

На 19 март 2025 г. стартира новата обсерватория за онлайн политика в университета Саарланд. Тази инициатива има за цел да проучи цялостно дългосрочните последици от лъжите и неверните твърдения, разпространявани от политици в интернет. Роза М. Наварете ръководи обсерваторията, подкрепяна от Алекс Хартланд и Джузепе Картени. Това ново изследователско съоръжение е част от Интердисциплинарния институт за социална информатика (I2SC).

Исторически фокусът на предишните изследвания е бил върху краткосрочните анализи на политическите действия в цифровото пространство. Дългосрочните последици от политическите действия в Интернет обаче почти не са били изследвани досега. Наблюденията на новото изследователско съоръжение вече показват, че удовлетворението от демокрацията в обществото бележи лек спад. Притеснителното е, че дезинформацията изглежда нормализира социално неприемливия език и поведение. Тези открития съвпадат с резултатите от проучване на фондация Бертелсман.

Дезинформацията като социален проблем

Според проучването, озаглавено „Несигурна общественост“, 84 процента от хората в Германия смятат, че умишленото разпространение на невярна информация е основен или много голям проблем за обществото. Освен това 81 процента от анкетираните са на мнение, че дезинформацията представлява заплаха за демокрацията и социалното сближаване. Даниела Шварцер, главен изпълнителен директор на фондация Бертелсман, подчертава, че дезинформацията конкретно се опитва да повлияе на изборите и да подкопае доверието в политическите институции и медиите.

Над 90 процента от анкетираните смятат, че изпращащите дезинформация имат за цел да повлияят на политическите възгледи на гражданите. Особено тревожно е, че 86 процента от анкетираните са убедени, че дезинформацията има за цел да повлияе на резултата от изборите. Освен това дезинформацията често се свързва с противоречиви въпроси като имиграцията, здравеопазването, войната и климатичната криза.

Глобална перспектива за дезинформацията

Друг важен аспект на въпроса е глобалният доклад на Международната обсерватория за информация и демокрация, публикуван на 15 януари 2025 г. Този доклад разглежда взаимодействията между информационните екосистеми и демокрацията и се основава на анализ на над 1600 източника. 60 експерти, включително проф. Матиас Кетеман от университета в Инсбрук, допринесоха за това цялостно проучване.

Въпреки широко разпространените опасения относно дезинформацията, докладът не откри емпирични доказателства, че дезинформацията вреди пряко на демокрацията. По-скоро анализът показва, че дискурсът за дезинформация често генерира недоверие към медиите. Освен това има критики към компаниите, които събират данни, защото това служи предимно на икономическия успех и липсват глобални регулаторни мерки и изследователски перспективи, особено в глобалния юг.

Констатациите от обсерваторията и проучванията ясно показват, че дезинформацията представлява широк спектър от предизвикателства за демокрацията. Политическите партии изглежда използват измамата като стратегически инструмент и рисковете от подвеждане на електората изглеждат по-малки от потенциалните ползи. Следователно I2SC трябва да разработи стратегии за укрепване на демокрацията и подобряване на начина, по който се справяме с дезинформацията.

В обобщение, ясно е, че във време, когато цифровата комуникация е повсеместна, изследването на дългосрочните последици от дезинформацията е от изключително значение. Новите открития от университета Саарланд могат да помогнат за намирането на начини за борба с опасностите от дезинформацията и нейното влияние върху обществото.

За повече информация относно най-новите разработки в изследванията на дезинформацията посетете uni-saarland.de, на bertelsmann-stiftung.de и на uibk.ac.at.