Революция в лабораторията: Изследователите разработват реалистични, синтетични тъкани!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Международен изследователски екип от университета Кил разработва синтетична тъкан, която да имитира живи клетки, публикувано в Nature Communications.

Ein internationales Forschungsteam der Uni Kiel entwickelt synthetisches Gewebe zur Nachahmung lebender Zellen, veröffentlicht in Nature Communications.
Международен изследователски екип от университета Кил разработва синтетична тъкан, която да имитира живи клетки, публикувано в Nature Communications.

Революция в лабораторията: Изследователите разработват реалистични, синтетични тъкани!

Международен изследователски екип разработи забележителна синтетична тъкан, която е едновременно стабилна и течна. Това иновативно изобретение, публикувано на 27 февруари 2025 г. в сп Nature Communications е публикувана е извършена под ръководството на Университета Кристиан Албрехтс в Кил (CAU). Синтетичната тъкан се състои от милиони синтетични клетки, чиито основни градивни елементи са водни капчици, заобиколени от двоен слой липиди.

Изследователите са създали рудиментарни клетъчни мрежи, които имат много свойства, подобни на живите биологични тъкани. Тези „клетки“ са с размер около 30 хилядни от милиметъра и показват механични свойства, напомнящи на живи клетки. Молекулярните двигатели прилагат сили към мембраната, като имитират физиологичен процес, който се случва в естествените клетки. Тази експериментална мимикрия напомня за силите, които флагелумът на плуващите бактерии може да упражнява, за да движи клетките в синтетичните структури.

Иновации в изследването на мембраните

Синтетичната тъкан може да играе важна роля в изучаването на естествените клетъчни мрежи. Планът е да се интегрират протеини в мембраните, за да се генерират електрически потенциали. Това изследване може да има дългосрочно приложение, особено в областта на медицината. Възможните бъдещи приложения включват покриване на медицински импланти с изкуствена тъкан за подпомагане на лечебния процес. Има също така съображения за това как тези мембрани могат да бъдат снабдени с протеинови или въглехидратни съединения, за да симулират собствените структури на тялото към имунната система.

Както става ясно от историческия контекст на изследването на мембраните, важни изследователи като Евърт Гортер и Ф. Грендел описват основите, довели до модела на Гортер-Грендел на клетъчната мембрана. Техните изследвания през 20-те години на миналия век дават решаващи прозрения за липидния двоен слой, който се държи заедно чрез хидрофобни взаимодействия. Както естествените, така и синтетичните мембрани имат разлики в тяхната сложност и функционалност. Докато биомембраните се състоят от различни липиди, протеини и въглехидрати, синтетичните липидни двойни слоеве често са по-опростени по структура и оптимизирани за специфични приложения, като например при доставяне на лекарства или като модели в изследванията.

Бъдещи перспективи за синтетични тъкани

Новото развитие не само показва потенциала на невронните импланти да заменят дефектните нервни клетки, но също така и възможностите за използване в регенеративната медицина. Синтетичните системи предлагат някои предимства, но тяхната функционалност и динамика са по-малко адаптивни от естествените биомембрани. Тези разлики са резултат от начина, по който се образуват и взаимодействието им с околната среда.

В обобщение, напредъкът в изследванията на синтетичните тъкани не само хвърля светлина върху мембранната биология, но също така отваря обещаващи перспективи за бъдещи приложения в медицината и биотехнологиите. Докато проучванията на водещи учени като Gorter и Grendel поставиха основата, настоящият екип в университета в Кил изведе изследването на мембраните на следващото ниво и създаде впечатляващи възможности за по-нататъшно изследване на биологичните системи.