ЕС планира по-строга директива за връщане: предистория и последствия!

ЕС планира по-строга директива за връщане: предистория и последствия!

През март 2025 г. Европейската комисия представи проект за нова директива на ЕС за връщане, която има за цел да ускори депортирането на отхвърлени лица, търсещи убежище. Според подробностите на uni-goettingen.de Директивата се основава до голяма степен на германската политика за връщане от последните години. Планираните мерки имат за цел да създадат единно решение за всички държави-членки на ЕС и се основават на „Закона за нареденото връщане“ от 2019 г. в Германия.

Това, което е особено взривоопасно, е намерението да се удължи задържането в очакване на депортиране до 24 месеца, което понастоящем редовно се ограничава до максимум 12 месеца. Това предизвика безпокойство в политическия дебат. Критиците се опасяват от засилено задържане на бежанци и мигранти, които вече са в несигурна ситуация. В Германия броят на депортиранията през 2024 г. е нараснал с 22% в сравнение с предходната година, докато броят на молбите за убежище е намалял с една трета, т.к. zdf.de докладвани.

Ефективност на политиките за връщане

Изследователски екип от университета в Гьотинген вече публикува проверка на фактите относно политиките за връщане и стигна до заключението, че те са неефективни в сегашния си вид. Ръководителят на проекта проф. д-р Сабине Хес подчертава, че правото на дългосрочно пребиваване би било много по-ефективно. Те биха могли не само да намалят стреса за мигрантите, но и да намалят използването на ресурси от властите. Техният анализ показва, че политиките за връщане от 2015 г. не само не водят до по-голяма сигурност, но могат и да криминализират бедността.

Централна теза на изследователите от Гьотинген е, че бюрократичните задължения често водят до престъпни спирали. Следователно строгите разпоредби и санкции трябва да се наблюдават по-внимателно, за да се увеличи натискът върху мигрантите.

Процедура за връщане

В допълнение към правните корекции има дискусия и относно създаването на центрове за връщане в трети страни. Те имат за цел да позволят на отхвърлените търсещи убежище лица да бъдат връщани по-бързо. Като пример се използва моделът на Албания, при който процедурите за убежище се провеждат в чужбина, но връщанията в трети страни трябва да се извършват едва след приключването им. Следователно отхвърлен търсещ убежище в Австрия няма да може да започне нова процедура в Германия, а ще бъде депортиран до мястото, където първоначално е подал молба за убежище.

Предложението обаче се гледа критично от експерти. Остава неясно кои трети страни биха били готови да приемат отхвърлени търсещи убежище. Възможността депортациите скоро да могат да се извършват без семейни връзки също е противоречива и може да доведе до още повече хора, които ще бъдат задържани в очакване на депортиране.

Развитието на миграционната политика на ЕС се отразява и в нарастващата готовност за изолиране на хората. Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел също каза, че разходите за физически бариери по външните граници потенциално могат да бъдат покрити, което може да предизвика дебат за легитимността на подобни мерки.

Сегашната ситуация също показва неравностойно отношение към бежанците. Докато хората от Ирак, Сирия и Афганистан са изолирани чрез засилени мерки, ЕС показва много повече солидарност към украинските бежанци от войната. Отблъсквания, т.е. насилствени откази на търсещи убежище, са наблюдавани в някои държави от ЕС, което нарушава правото на ЕС и Женевската конвенция за бежанците. Допълнителни анализи по тези теми могат да бъдат намерени на europaimlehr.de.